ЛЕЧЕНИЕ СЪС СТВОЛОВИ КЛЕТКИ от проф.д-р Ердал Карагьоз в LIV HOSPITAL ISTANBUL!
Проф. д-р Ердал Карайоз cпециалиcт по лечение cъc cтволови клетки, pъководител на Центъра за pегенетивна медицина, изследвания и терапия cъc cтволови клетки към Лив Хоспитал Истанбул. Вливки със стволови клетки са подходящи за пациенти със следните заболявания:
-детска церебрална парализа;
-аутизъм;
-мускулна дистрофия;
Проф. Д-р Ердал Карайоз e специалист по лечение и трансплантация на стволови клетки. Той е роден през 1963 г. в град Измир, Турция. През 1986 г завършва Университет Диджле. През 1994 г. той получава степента - Доктор по медицински науки в Отделението по хистология и ембриология към Факултета на Университет Гази.
През 2005 г. проф. д-р Ердал Карайоз е гостуващ учен в Центъра за диабет - Джослин към Харвардски медицински факултет. През 2006 г., той се завръща в Република Турция и основава първият в Турция Център за изследване на стволови клетки.
Проф д-р Ердал Карайоз е организирал над 23 национални и международни семинари за основни технологии свързани със стволовите клетки и индуцираните плурипотентни стволови клетки. Също така е бил ръководител или изследовател в над 40 национални и международни изследователски проекти. Проф. д-р Карайоз е активен член на множество академични и професионални институции, включително на Европейската асоциация по хематология, Европейската асоциация за изследване на рака, Турското общество по хематология и Международното обществото за клетъчна терапия.
РЕГЕНЕРАТИВНА МЕДИЦИНА И СТВОЛОВИ КЛЕТКИ
През последните години най-значимите новости в здравните науки са реализирани в областта на клетъчната биология, молекулярната биология и генетиката. Научните резултати от изследването на стволовите клетки доведоха до невероятен напредък в знанията ни за клетките и стволовите клетки. Научихме, че растежът на косата и възстановяването на кожата ни след порязване, както и производството на милиони кръвни клетки в костния мозък за броени минути се дължи на стволовите клетки, намиращи се в тези тъкани.
По-късно установихме, че освен че могат да произвеждат клетки от тъканите и органите, в които се намират, в лабораторни условия те имат способността да се превръщат в клетки на други тъкани и органи. На следващия етап учените решиха да използват стволовите клетки за лечението на някои заболявания, смятани за нелечими, чиято обща особеност е, че поради някаква причина клетките на заболелия орган са загубили функциите си. В резултат голяма част от проучванията, извършени в световен мащаб през последните 10-15 години са осъществени в областта на регенеративната медицина.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА РЕГЕНЕРАТИВНАТА МЕДИЦИНА?КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА РЕГЕНЕРАТИВНАТА МЕДИЦИНА?
Регенеративната медицина представлява производство на живи, функционални тъкани с цел възстановяване на тъкани или органи, загубили функциите си поради напредване на възрастта, заболяване, увреждане или вродена аномалия.
В регенеративната медицина съществуват два начина за постигане на успех:
1. Чрез въздействие върху неподдаващи се на лечение органи и тъкани, така че те да започнат да се самовъзстановяват.
2. В случай че организмът не е в състояние да се самовъзстанови, се предприема трансплантация на тъкани и клетки, които са манипулирани и разработени извън тялото на пациента.
В тази обширна област попадат множество сфери на изследователска дейност, включително инженерството на биоматериали, трансфер на растежен фактор, трансплантационната наука, лечение с клетки и др.
Клетките, предназначени за използване в регенеративната медицина са компетентни, живи клетки, осигуряващи клетъчно обновление, а също и подходяща среда за оптимална органна/тъканна хомеостаза.
КОЛКО РАЗПРОСТРАНЕНО Е ЛЕЧЕНИЕТО СЪС СТВОЛОВИ КЛЕТКИ?
В последните години клетъчното лечение става все по-разпространено в световен мащаб. Но този вид лечение може да се прилага единствено с клетъчни продукти, произведени в притежаващи съответните разрешителни сертифицирани центрове.
КАКВО Е ВЪЗРАСТОВОТО ОГРАНИЧЕНИЕ ПРИ ЛЕЧЕНИЕ СЪС СТВОЛОВИ КЛЕТКИ?
При пристъпване към лечение с клетки се прави обща преценка на възрастта, заболяването и клиничната картина на пациента. Всички фактори следва да се оценяват в съвкупност.
